15.07 20:54 - жена с две лица, от taistvena:

Тя беше изискана и умна млада дама.
Работеше в една фирма като счетоводителка.
Всяка сутрин прибираше буйните си коси на кок-обличаше елегантен костюм и излизаше за работа.
Но вечер,щом стрелката удареше 10ч, се превръщаше в тигрица, тръгнала на лов за поредната жертва.
Разпускаше гъстите си коси,
махаше очилата с тънки рамки и поставяше цветни лещи в големите си очи, обличаше нещо предизвикателно,и се запътваше към някой нощен бар.
Никога не посещаваше едно и също заведение.
Никога не осъмваше в едно и също легло с един и същи партньор.
Откакто загуби Мартин (нейната голяма любов)не можеше да се познае.
Колко пъти му казваше да не кара толкова бързо пистовия мотор?
Той всякаш не я чуваше!
Беше луда глава и сякаш част от тази негова лудост бе оживяла в нея след загубата му.
Не знаеше до кога ще продължи така.Започна да се мрази. Опитваше да се контролира, но историята се повтаряше всяка вечер.
Реши да иде на психолог.
Терапията беше без успех и сякаш започваше да се примирява с това, в което се беше превърнала.До мига в който, не се случи нещо.
Както всяка вечер, беше оплела млад господин в мрежите си.
Вечерта им приключи както всичките и предишни вечери, дори името му не помнеше.Не мислеше,че ще го срещне пак.
Но съдбата и беше приготвила изненада.След два месеца шефът на фирмата обяви,че ще се пенсионира и запозна работниците с новия му замесник.Това беше той- мъжа от онази вечер,
мъжа без име.Не можеше да поварва на очите си.
По време на партито във фирмата двамата успяха да поговорят на бързо за случилото се между тях онази вечер.
Бяха на едно мнение: - по-добре да забравеха за случилото се.
Само че, в нея нещо се промени.
Изведнъж изгуби второто си аз.
На него му трябваха няколко месеца,за да осазнае,че е влюбен в нея.
Покани я на официална вечеря, а след нея последваха още много.Между тях пламна прекрасна любов, за каквато не си бяха и представяли ,че съществува.