(Това се казва блог- бъди, твори, щури, Умри, но вечно ти бъди. Бъди му верен ти до гроб,   Смъди, ......, бъди какъвто си, Па ако ще и коментарите ти да са само три.   Това го най-обичам, Аз блогърин да се наричам.)   На спявка родна легнах, мамо, стряха мога и да не строя, Ах, майко мила, как себе си в поднос на трапеза мъжка да не поднеса? Защото тръпка е, майко, голяма, за двама, На мойто съпруг да гледам байряма.   Таквоз ми ти, дъще, да кажа, Че малка беше, порастна голяма, родих те за двама, Видя ти Обама, но чалгата, чедо, все пак подхвана…

Аз любя те все пак, чедо, ако и двойно, и че повече ...
Защо не му ... байряма, че Бойково време настана.
С тая снага, права и кръшна, що ли не му пристана, засмяна,
чунким поне консул не стана...


 

че туй е мойта Микаелка,кой луд човек превърна грацията в лелка...Кючеци, чалга, вирнати крака, къде изчезна нейната добра душа...Кому кажете,беше нужна таз метаморфоза на трън да сторите красивата ми роза...А сега ще поплача малко,аз,нейната лична анонимка,хлъц,хлъц,хлъц...

защото Микаела я няма ....